Откриване на конференцията: Афшан Хан, Регионален директор на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия || Мария Гайдарова, заместник министър на образованието и науката || || доц. Морис Гринберг, фондация "АСИСТ - Помагащи технологии" || проф. Джуан Борнман, председател на ISAAC || София Калман, Унгария

Включването може да се определи като подпомагане на хората с увреждания да бъдат активни участници в живота на масовите детски градини или училища, въпреки техните функционални ограничения. И сегрегацията, и включването се основават на допускания, свързани с образователни, релационни, етични и политически въпроси, което води до различни подходи към организацията на образованието и обучението на деца с увреждания, включително деца, нуждаещи се от допълваща и алтернативна комуникация (ДАК). Включващото образование е условие за учене в широк смисъл. Включването изисква реципрочна комуникация, но също така е контекст за комуникация и езиково развитие и използване, включително за развитието и използване на ДАК. Включването засяга целия набор от събития и дейности, които са в основата на осмислянето в детската градина и училището. Голяма част от осмислянето се осъществява в рамките на дейностите на културата на връстниците в и извън училище. Децата с увреждания може да се нуждаят от индивидуално обучение, но подкрепата за участие в класа и в управлявани от деца дейности и събития са основни елементи на приобщаващите практики.

Анна Кръстева е на 10 г., от гр. Търговище. От четири години и половина използва система за контрол с поглед, за да общува, да учи, да играе игри. Ани е изключително умна и упорита и използва всеки свободен момент, за да учи. Ани е ученичка в трети клас. Със системата за контрол с поглед участва в клас, пише си домашните и говори със съучениците си. Пуска си любимите песни, приказки и филмчета, използва skype, viber, сайта Уча.се, играе игри, програмира и рисува със scratch.

По време на пандемията от COVID-19 Групата за детско здраве и родителство (CHAP) проведе проучване с деца с комплексни комуникационни нужди относно техните преживявания по време на пандемията. Шест деца (5-13 години) бяха интервюирани чрез платформа за видеоконферентна връзка през декември 2020 г. Интервюто беше адаптирано въз основа на комуникативните способности на децата и включваше подкрепа чрез допълваща и алтернативна комуникация. Общи отворени въпроси бяха комбинирани със специфичин въпроси, както и някои затворени въпроси. Всички интервюта започваха с отворени въпроси дори когато родителят или личният асистент заявяваха, че затворените въпроси са „най-лесният и най-ефективен начин“ за комуникация за някои деца. Интервютата бяха проведени от логопед, специализирал в ДАК. Чрез контент анализ бяха идентифицирани две теми: Знанията на детето за коронавируса пораждат тревожност и страх; Скучната пандемия прави детето още по-самотно. Това проучване показва, че децата с комплексни комуникационни нужди могат да дадат представа за своите уникални житейски преживявания, като бъдат подкрепени с подходящ инструменти за ДАК. За голяма изненада на родителите им, децата имаха познания за пандемията, липсваха им бабите и дядовците, изразяваха екзистенциални притеснения.

Интервенциите с помагащи технологии (ПТ) и ДАК имат много аспекти, които изискват внимателно мислене, планиране и изпълнение, ако искаме тези интервенции да бъдат успешни. Но какво всъщност знаем за успеха в ПТ, извън анекдотични доказателства? И какви са предизвикателствата, когато става въпрос за повишаване на резултатите и въздействието? Лекторът ще разгледа някои от резултатите от общоевропейска консултация, която се проведе наскоро, организирана от AAATE и група експерти в рамките на глобална консултация, насърчавана от Глобалния алианс на организациите за подпомагащи технологии (GAATO).

Успешната комуникация зависи от прагматичните умения като избор на правилните думи в точното време. Децата развиват прагматичните си умения, използвайки своя език, което предполага, че общуващите с ДАК могат да бъдат в неизгодно положение, ако не са в среда, в която се използва техният език. Следователно, приобщаващите практики едновременно подкрепят и се подкрепят от развитието на прагматични умения. В проекта „Becoming an aided communicator “ (BAC) беше изследвано прагматичното разбиране. BAC е международно проучване с участието на много центрове, включващо деца, използващи ДАК, с когнитивно функциониране, отговарящо на възрастта им. Видът на използваните прагматични функции и доколко релевантните са отговорите на децата, бяха анализирани по отношение на типа на използваните средства за ДАК, вербалното разбиране и комуникативното функциониране на детето, образователната среда на детето.

Регионалният офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия пилотира съвместна инициатива за въвеждане на достъпни помагащи технологии за допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) в Хърватия, Черна гора и Сърбия. България и Северна Македония се присъединиха към проекта през 2021 г. Мобилно приложение с отворен код, "Cboard" се въвежда от УНИЦЕФ и партньори в подкрепа на малки деца с комплексни комуникационни нужди, които в противен случай могат да бъдат оставени извън образователните услуги в ранна детска възраст. Инструментът насърчава взаимодействието, помага за преодоляване на говорните затруднения, развива езика и насочва тези деца към образование и активен социален живот от ранните им години. ДАК таблет-базирани комуникатор – Cboard, който е на достъпен на над 30 езика, и ползва базата данни на Global Symbols с над 20,000 символи - се тества за ефективност с деца, професионалисти и родители. Cboard е ДАК приложение с отворен код, съвместимо офлайн и свободно достъпно, позволява ползване в мащаб, за да достигне до още много деца в бъдеще в света. В нискотехнологичен контекст, наборите от пиктографски символи могат да бъдат експортирани от Cboard и отпечатани за ползване на хартиен носител в подкрепа на комуникационната работа с деца. Специалисти, включително учители в предучилищна възраст, логопеди и езикови терапевти, психолози, професионални терапевти и специални преподаватели, се обучават да идентифицират и подкрепят малките деца с трудности, свързани с говора, езика и комуникацията, които биха могли да се възползват от помагащите технологии. Oбучителен пакет, разработен за тази цел и пригоден като комбинация от обучение лице в лице и он-лайн, е лесно достъпен за подкрепа на професионалисти от други страни.

От 2016г. насам УНИЦЕФ България подкрепя въвеждането на помагащи технологии за допълваща и алтернативна комуникация /ДАК/ в системата на предучилищното и училищното образование като стимулира изграждането на позитивни нагласи в обществото и сред професионалистите за възможностите на тези средства, но и повишава капацитета на самите професионалисти за системно и устойчиво въвеждане на ДАК в подкрепата за децата със специални потребности. В момент, в който България все още напасва практиките и политиките за приобщаващо образование, включително прави първи опити за преминаване от медицинския към социалния модел на оценка и подкрепа за децата със специални нужди и увреждания, е изключително важо да се подобри разбирането за базовата потребност от общуване, както и да се повиши информираността относно подходите и средствата, които подпомагат това общуване. Ще бъде представено проучване на нагласите, компетенциите и практиките на професионалистите в България и ще бъдат очертани и представени основните направления на подкрепа от страна на УНИЦЕФ за въвеждане на ДАК, в т.ч. подкрепа за разработване на нормативната уредба, разработване на обучителни пакети за професионалисти и квалификационни програми, разработване на интерактивна платформа podkrepi.me за подобряване качеството на допълнителната подкрепа за деца със специални потребности, вкл. чрез средства за ДАК, както и адаптиране за България на безплатни и достъпни ресурси и инструменти за ДАК. Специално внимание ще бъде обърнато на ролята и задачите пред Регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование като подкрепящи и устойчиви звена в системата на приобщаващото образование чрез представяне на опита на центъра от София-град.

Ще представя програмата AAC-Modell в рамките на проекта MONTÁZS (EFOP 1.9.2.-VEKOP-16-2016-00001), наречен „Развитие на достъпността до специални и обществени услуги за хора с увреждания”. Основните цели бяха създаване на 6 регионални центъра за ДАК в Унгария с комплексни услуги, напр. оценка на комуникационната компетентност; предоставяне на обучения и подкрепа за целевата група и техните семейства; подпомагане на професионалисти, работещи с лица с комплексни комуникационни нужди в специални и обществени организации. За постигане на тези цели трябваше да обучаваме професионалисти по компетенции за ДАК, създаване на специална библиотека за ДАК с широка гама от оборудване от нискотехнологични до високотехнологични устройства. Във втората част на моята презентация ще се съсредоточа върху изводите от 4-годишния период като добри практики, опит, бъдещи планове. Освен като координатор, работех директно с хора, семейства, професионалисти, което ми даде различна представа за използването на ДАК.

От 2007 година мрежата от ИКТ ресурсни центрове за специални потребности в Португалия има отговорността да оценява нуждите на учениците от помагащи технологии, за да получат достъп до учебния процес и обучението. Те имат важна роля да обучават в използване на помагащи технологии. Те са мрежа към Министерството на образованието, принадлежаща към по-широка система от национални оценители на нуждите от помагащи технологии. Тази мрежа от 25 центъра обхваща всички португалски училища и е призната за една от организационните системи в подкрепа на обучението и включването в неотдавнашния Закон за приобщаващото образование от 2018 г. Вземайки предвид общата препоръка да се проучват безплатни инструменти и ресурси, ИКТ ресурсните центрове са създали много материали, като символи за ДАК в следствие на адаптиране на детски истории и други дидактически материали; видео уроци за използване на безплатни софтуери и видеоклипове за използване на помагащи технологии от ученици. Те също така са създали много помагащи устройства от рециклирани материали, като сензорни материали, суичове, говорещи устройства, продукти Makey Makey и продукти в платформа за свободен достъп (open-source) за електронни прототипи - Arduino projects.

Видео презентация

Децата се учат чрез изследване и игра, а игрите са един от най-мотивиращите инструменти за насърчаване на развитието и растежа – независимо от възрастта и двигателните или когнитивните способности; игрите държат ключа към включването, участието и в крайна сметка независимостта докато в същото време децата се забавляват много!

Нашата презентация се фокусира върху стратегиите, които използваме в нашето училище за включване на невербалните ученици в онлайн обучението, така че да не бъдат изключвани в тежкия период на пандемията. В нашето училище невербалните ученици се обучават да използват нискотехнологични средства за комуникация (комуникационни книги, табла или карти) поради икономическо положение на семействата и училищните ресурси. Учителите използват училищни ресурси, за да осигурят подкрепа чрез ДАК за всяко дете.

С повече от 15 еквивалента на мишки, от които да избирате, гамата на Pretorian е най-широката в полето на помагащите технологии. Но коя мишка да изберете за конкретен клиент? Дейв Гилбърт обсъжда някои от начините, по които всяка може да бъде използвана и кои от тях са най-добрият избор за конкретни състояния, конкретни ситуации и конкретен софтуер, включително софтуер за ДАК като Grid 3.

От раждането си Анжела е с тежката диагноза ДЦП, боец по душа, пълна с живот и любопитство към света около себе си, тя не позволява това да я прекърши. Нуждата й да комуникира свободно с хората, я довежда до изкуството, където макар и прикована на инвалидна количка – тя лети. Танцува, играе, пише и твори. Докато води тихата си борба за хората в неравностойно положение. Разказите на близките и колегите й, разкриващи силата на духа й и работата й, се редуват с анимирани парчета, където чуваме компютърния глас с който днес тя говори с нас, докато сгушена в количката си пише с очи с компютърна програма. В тях физическата свобода на анимираната Анжела я отвежда до всички мечтани места. Заглавие: АНЖЕЛА Режисьор и сценарист:ВИЛМА КАРТАЛСКА Продуцентска компания: РАЙЗА ВИЛМ ПРАДАКШЪНС, ПРАЙМ ПРАДАКШЪНС Държава, година: БЪЛГАРИЯ, 2021

Взаимодействайки с другите, децата се сблъскват и решават проблеми, общуват и се научават да обмислят гледната точка на другите. Социалното разбиране и прагматичното разсъждение са умения, които започват да се развиват по време на детските взаимодействия, докато децата участват в социални дейности като игра, действат във физическата си среда, взаимодействат с другите и се учат как да комуникират социалното поведение в съответствие с очакванията на обществото. Децата, които имат тежки двигателни и комуникационни увреждания, често нямат възможности за игра и взаимодействие с връстници поради ограничения в говора или движението им. Социалните взаимодействия често са ограничени, защото тези деца не са в състояние да контролират средата си чрез физически действия или комуникация. Въпреки че използването на наличните в момента технологии за ДАК (като устройства за генериране на реч) може да помогне, обикновено това е бавно и отнема много време, особено за деца и младежи с тежки физически увреждания. Тази липса на способност за общуване в реално време е особено проблематична при взаимодействията с връстници. Тази презентация ще обсъди текущите изследвания относно социалното участие на деца с тежки двигателни и комуникационни увреждания и възникващите доказателства за подкрепящи стратегии.

Как нормативните разбирания за „глас“ се вписват в изследванията с хора, които общуват по различен начин? Могат ли изследователите да „дадат глас“ на участниците, които използват ДАК? Качествените изследвания често разчитат на идеализирани концепции за гласа като лично притежание на автономен индивид. Това рамкиране предоставя повече смисъл на някои изказвания, като същевременно поражда опасения относно автентичността на тези, генерирани от участници, които използват ДАК. В тази презентация обсъждам тези въпроси в контекста на проучване за приобщаването, направено с млади хора, които използват ДАК. Извличайки примери от изследването и последващо приложение в други области, демонстрирам добавената стойност при концептуализиране на гласа като диалогичен. Разглеждам приложенията по отношение на изследванията и практиката като цяло, като подчертавам диалогичната връзка, която е цялата ни комуникация.

ДАК е сравнително нова област на интервенция. Изолиран интерес към предоставянето на средства за комуникация за хора без реч започва да се появява в различни страни през 60-те години на миналия век. През 70-те години този интерес нараства и става все по-широко разпространен. По това време нямаше персонални компютри, интернет, виртуална комуникация. Знанията бяха разпространени чрез презентации на конференции, професионални и лични посещения по целия свят и от уста на уста. През 1980 и 1982 г. в Торонто се провеждат две конференции, които са посветени на хората без говор. През 1983 г. проф. Джон Юленберг е домакин на историческа среща в Лабораторията за изкуствен език в Източен Лансинг, Мичиган. Тогава се терминът Augmentative and Alternative Communication (допълваща и алтернативна комуникация) е официално приет и се ражда ISAAC (Международното общество за допълваща и алтернативна комуникация). Филмът “Прелюдия към ISAAC” беше създаден за виртуалната конференция ISAAC Connect, проведена през август 2021 г., с цел съхраняване на историята относно началото на нашата област. Тази презентация ще включва кратко въведение в този период от историята на ДАК и показването на филма “Прелюдия към ISAAC”.

Насилието над деца е широко разпространен глобален проблем, засягащ повече от един милиард деца - половината от децата в света (Hillis et al., 2016). Прегледът на публикуваните изследвания в световен мащаб показва, че упражняването на насилие (включително сексуално, физическо и емоционално насилие, както и пренебрегване и експлоатация) върху деца с увреждания е 21%, което се оценява като 3-5 пъти по-високо от упражняването на насилие върху деца без увреждания (Jones et al., 2012). Хората с комплексни комуникационни нужди са изложени на повишен риск. Тази презентация ще разгледа рисковите фактори, като се фокусира върху извършителите, професионалните лица в системата на наказателното правосъдие (полиция и съдилища), самите хора с увреждания, както и техните семейства. Допълващата и алтернативна комуникация (ДАК) може да позволи на тези лица да упражняват собствената си автономия, да вземат решения и да споделят информация, като по този начин им позволява да имат достъп до правосъдие. Ще бъдат описани различни комуникационни методи и стратегии, които могат да се използват в съда, с акцент върху скорошен казус в Южна Африка.

PCS символите, най-големият символен език в света с над 40 000 символа, са вплетени в софтуерите на Tobii Dynavox, Boardmaker и TD Snap, за да насърчат и подпомогнат включването, участието и положителното поведение на учащите и тяхната мрежа за подкрепа.

Хонзик Пржикрил е 13-годишен ученик в 7-ми клас. Има детска церебрална парализа, която затруднява движенията и говора му. Това обаче не му попречи да влезе в държавна детска градина на 4 години и да продължи образованието си в началното училище. Хонзик Пржикрил използва устройство за контрол с поглед и специализиран софтуер за комуникация Grid 3. С помощта на своята система за ДАК той може да комуникира със семейството и приятелите си.

Хоспитализацията на пациент, който е загубил езиковите си и говорни умения(поради инсулт, резултат от афазия), често се характеризира със загуба на основните права на пациента. Пациентите с нарушена комуникация са силно ограничени или напълно откъснати от интелигентен обмен на жизненоважна информация и диалог с медицинския болничен екип. Резултатът от комуникационната уязвимост за пациентите често е чувство на безпомощност, тревожност и депресия, което много пъти имат по-ранни корени в невъзможността за общуване с членове на семейството и роднини. Много пациенти, които не могат да пишат, са в състояние да разберат и предадат съобщения, като сочат предмети или изображения. Логопедите, които работят в болницата, се борят с ограничени ресурси, по-специално - време, оборудване и подходящи умения. За тях е предизвикателство да създадат комуникационни инструменти, базирани на картинки и символи, както и да осигурят подходящи насоки за придружителите на пациентите. Съществува належаща нужда от комуникационен инструмент, включващ картинки и символи, адаптирани за възрастни пациенти, който включва съобщения по теми, за които хоспитализираните пациенти искат да говорят: спешни лични нужди, както и различни теми за разговор. Има необходимост и от създаване на бързи и ефективни инструкции за ориентиране за членове на семейството и придружители на пациенти, които да улеснят използването на комуникационния инструмент. В процес, който включваше събиране на информация от логопеди в 28 болници, нашият екип създаде комуникационни табла за три различни нива. Тези табла бяха преведени на четирите най-разпространени езика в Израел (иврит, английски, арабски и руски). Презентацията ще демонстрира създадените тапла, съпътстващите ги инструкции и обосновката, която служи като основа за тяхното създаване.

Това проучване оценява проект за прилагане на ДАК в училище за ученици с аутизъм и интелектуални затруднения. Усвояването на ДАК в училищата е от съществено значение за осигуряване на възможности за комуникация между учениците. Този процес включваше предоставяне на знания и умения на училищния персонал. Проучването изследва отношението на учителите, знанията в областта на ДАК и практическите умения. Данните са събрани чрез анализиране на резултатите от дискусии и въпросници. Учителите, които участваха във всички модули, имаха най-високо чувство за компетентност в полето на ДАК. Тези учители бяха и лидерите в прилагането на ДАК. Всички учители докладваха висока степен на удовлетвореност. Това проучване предоставя модел за интервенция с ДАК за мултидисциплинарни екипи в училищата. Валидирането на мултимодалния модел за интервенция е отправна точка за прилагане на ДАК в различни училища и в общността.

Запознаване с Inclusive Technology и кратък преглед на Cosmo; наградената система за интерактивна терапия и приобщаващо обучение и Skyle за iPad Pro; технология за проследяване на очите. Горди сме, че предлагаме богат избор от хардуер, софтуер и онлайн ресурси за подкрепа на клиенти с комплексни нужди. Тази презентация ще се фокусира върху най-новите ни иновативни продукти

От 11 март 2020 г. пандемията създаде безпрецедентни предизвикателства в ежедневния живот на хората и обществата, особено по отношение на въпросите, свързани с възрастта, пола, етническата принадлежност и уврежданията. Образованието изпита големи смущения по целия свят. Затварянето на училища по света през пролетта на 2020 г. идентифицира цифровите технологии, дигиталните компетенции, новите подходи за партньорство в междусекционни и транснационални области като централно място в образованието за преосмисляне на предоставянето на различни форми на образование, подкрепяйки предоставянето му като основно човешко право. Швеция беше една от малкото страни, които решиха да запазят предучилищните и задължителните училища отворени по време на пандемията, признавайки необходимостта от затваряне само за средните училища/гимназиите и висшите учебни заведения. Общините получиха право да координират физическото и дистанционно обучение за предучилищните и задължителните училища в съответствие с местните пандемични условия. Данните около ефекта на пандемията върху учениците със специални образователни потребности (СОП) и потребителите на ДАК са доста ограничени и фрагментирани. Въпреки фрагментирания характер на данните, повечето от статистическите и тематични доклади подчертават, че пандемията е засегнала непропорционално и негативно уязвимите групи учащи - високо ниво на отсъствие от училище на ученици със СОП, лошо здравословно състояние сред тях и др. Презентацията ще се основава на анализ на национални доклади на Skolverket, SPSM (Specialskolmyndigheten) и др.

През последните осемнадесет месеца светът научи за нови идеи, като домашен офис, електронно обучение, zoom конференции, карантинно затлъстяване, иРНК ваксини и др. От самото начало учителите и клиницистите признаха, че децата и юношите често се борят със страха, тревожността и други проблеми с психичното здраве. Причината е физическата и социална изолация, загубата на нормални ежедневни действия и ограничените възможности за освобождаване от стреса. Децата и юношите, използващи ДАК, също изпитват тези проблеми, така че е важно те да разполагат с инструменти за справяне с тях. В годините след пандемията включването може да стане фокус, отчасти поради противоречията му. Следването на интелигентните технологии и роботиката ще се превърне в предизвикателство за специалистите по ДАК, в противен случай техните ученици няма да могат да живеят с новите възможности. Социалната справедливост ще означава още една противоречива област: някои ще имат възможности да използват човешки и технически ресурси, други - не. Приоритетите на усилията след пандемията може да не включват хора с увреждания и комуникационни затруднения. Включването означава, че всички ние трябва да споделяме нашия единствен свят, така че специалистите по ДАК ще имат важната задача да се уверят, че хората, използващи ДАК, както и техните семейства, няма да бъдат изоставени, докато всички работим за един по-солидарен, по-устойчив свят след пандемията.